Адвокат Росен Димитров: Крум Зарков е създал един шедьовър на антиправото. За него Конституционният съд е хоремаг!
Интервю на Стефан Ташев
-Адвокат Димитров, следихте ли многочасовия спор в парламентарната правна комисия за измененията в Закона за правосъдната власт, предложенията на министър Крум Зарков, на Демократична България и Политическа партия?-Разбира се, че не. Отдавна имам нетърпимост към лицемерието, нелепостта, незнанието и откровената нецензурност на множеството от така наречените национални избраници и министри. Имам и откровена злост към някои от тях, на които искрено им проличава, че нямат лична воля, а служат на подмолни играчи, които им диктуват дейностите. Такива са и настоящите артисти, за които ме питате.-Как ще коментирате някои от тях за така наречен следствие на основния прокурор, арбитър от Върховен съд да го проверява или пък проверяващ служител на реда?-С тези оферти на министъра на правораздаването за следствие на основния прокурор той показва няколко неща поотделно, а евентуално и дружно.Първо, правна неначетеност. Това е по този начин, тъй като очевидно не е осведомен с Решение № 11 от 23.07.2020 г, по конституционно дело № 15/2019 година на Конституционния съд на Република България.Това дело е формирано по искане на Министерския съвет на Република България за тълкуването на въпроса дали пълномощието на основния прокурор да реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори се разгръща и до съответната прокурорска активност. Тоест подчинени ли са всички прокурори на основния прокурор.-Обяснете разбираемо какво е постановил Конституционен съд, тъй като очевидно никой не схваща смисъла на решението.-КС постанови, че надзорът за правда, реализиран от основния прокурор, по никакъв метод не визира съответната прокурорската активност по покачване и поддържане на обвиняване. Означава, че никой по закон, в това число и основният прокурор, не може да диктува на редови прокурор по какъв начин да формира вътрешното си разбиране за виновността и отговорността на лицата, за това има ли осъществено незаконно действие и дали то е осъществено от обвинения. Тоест, прокурорите не са подчинени на основния прокурор. Същото важи и за съдиите. Те не са подчинени на ръководителя на Върховния съд. Нещо повече: прокурорите и съдиите не са подчинени и на административните си ръководители по места.Явно министърът на правораздаването, сходно на лицата с нулева правна просветеност, мисли, че институциите в правосъдната система са като подразделения на плод-зеленчукови магазини или месарници, които се подчиняват на шефа от централата, а прокурорите са като хамали, които без никаква мозъчна активност слушат шефа си къде да стоварят кашоните с храна.Горното значи още, че всеки прокурор може да проверява основния прокурор.Означава, че когато се прави следствие против основния прокурор, последният резервира ситуацията си на основен прокурор, само че придобива и ново качество – на разследвано разследвано лице.При едно такова състояние обвързване на основния прокурор е да понесе последствията от следствието през времето, до момента в който те не престават, в това число и ограничаването в практикуване на пълномощията му като подобен.-Искате да кажете, че министърът на правораздаването плюе на Конституционния съд?-Това е най-точното определение – плюе на Конституционен съд. Но плюе, в случай че е осведомен с решението и е схванал смисъла му. Ако това Решение не му е известно или му е известно, само че не схваща смисъла му, не би било заслужено да твърдим, че плюе на Конституционен съд, както казвате.Все отново, в случай че е осведомен с това решение на Конституционен съд, то Крум Зарков показва и жестоко пренебрежение към Министерския съвет. Това е тъй като Министерски съвет е попитал, а Конституционен съд е дал отговор към този момент на въпроса може ли основният прокурор да бъде разследван.Освен това, стартирам да мисля, че за министър Зарков Конституционният съд е хоремаг, а съдиите са кварталните му гости, чиито актове и дейности се лимитират до стените на пивницата!Представяте ли си какъв имидж построява пред света актуалният министър на правораздаването с това основаване на правила за следствие на основния прокурор, в случай че опция за такова следствие има?–Какво в действителност основава министърът на правораздаването? Какви правила плануват измененията в Наказателно процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт по отношение на следствието на основния прокурор?-Това е прелестен въпрос! Крум Зарков е основал един шедьовър на антиправото. Това е по този начин, тъй като с изключение на изцяло безсмислени и ненужни, заради казаното нагоре, измененията са лишени от всякаква правна и житейска логичност. В тях няма разсъдък, няма правна техника, няма поредност, няма идентични критерии.За да не съм необоснован, да преминем към съответните промени.Вероятно към този момент знаете, че измененията плануват арбитър с сан на висш да управлява следствието против основния прокурор. Тук подчертавам на думите “ръководи следствието “ и то ad hoc – при положение на потребност. Акцентирам на “ръководи следствието “, тъй като, като се изключи че такива текстове са противоконституционни, каквото е мнението на известни конституционалисти, самата смяна е потресваща.Това е по този начин, тъй като с изключение на основаването на новата правна фигура на “прокурора – арбитър “, не се плануват нужните съпътстващи промени.Разследването против основния прокурор за вероятно осъществено от него бъдещо закононарушение още веднъж ще се прави от чиновниците от Министерството на вътрешните работи, назначени на служба „ проверяващ служител на реда “. Тоест тук смяна няма.Явно никой от правния екип от светила в правото, с които министърът е разработвал законопроекта, не се е сетил да се сътвори още една нова правна фигура на “разследващия служител на реда – арбитър “, който да прави следствието също ad hoc, както “прокурора – арбитър “.Така в действителност би се постигнало без значение следствие, а не както в този момент то действително да се реализира от елементарен проверяващ, зависещ на всеки редови прокурор.И в този момент какво се получава – действителното следствие отново ще се прави от елементарен проверяващ служител на реда, зависещ на министъра на вътрешните работи, който служител на реда ще се управлява и от “прокурора – арбитър “.Тоест нещо, като на остарялата, раздрънкана таратайка да се инсталира най-мощният мотор и този талантлив инженер да се пробва да ни убеди, че това произведение ще работи, ще бъде записано и позволено да се движи по улиците.Но това не е всичко! “Прокурорът – арбитър “ ще е с стеснен мандат от две години. Ако следствието продължи повече от две години, то почналият следствието “прокурор – арбитър “ ще бъде заменен от различен подобен.–А на кой съд ще са подсъдни делата против основния прокурор?-Тук правила няма. Това значи, че ще са подсъдни на общите съдилища. Това пък значи, че в един възможен, предстоящ правосъден развой с обвиняем основният прокурор негов обвинител ще е арбитър, а съдията отново ще си е арбитър. Тоест сътрудници съдии ще съдят основния прокурор! Това по какъв начин Ви се коства?-Струва ми се, че е неуместно от правна позиция!–Ясно е, че тези промени ще отидат в кошчето за отпадък, само че пък най-малко могат да са основа за предоставяне на още по-невероятни житейски правни проблеми на студентите по право, с цел да се ревизира правното им мислене. Има и още нещо:Ако следваме логиката на министъра и прилагаме идентичен аршин, би следвало да се сътвори и опция за съдене на ръководителите на висшите съдилища.След като съгласно министъра прокурорите са подчинени на основния прокурор и не могат да го проверяват, то съдиите също са подчинени на ръководителя на Върховния касационен съд и също не могат да го съдят в случай че извърши закононарушение. Нали тъка?Защо тогава, по сходство на “прокурора – арбитър “, който ще проверява основния прокурор, да не се сътвори самостоятелен съдия ad hoc – при положение на потребност, който ще съди ръководителя на Върховен касационен съд? Той би могло да се избира от прокуратурата и да е “съдия – прокурор “, с цел да има прочут паритет с “прокурора – арбитър “, който ще проверява основния прокурор и да бъде също с мандат от две години.–Адвокат Димитров не мога да сдържа смеха си. Току-що разиграхте нещо нечувано…-Абсолютно сте прав, само че нечуваното нещо не съм го разиграл аз, а министърът на правораздаването. Той основава изключителни правни фигури по повод единствено на основния прокурор, без да ползва същата логичност във връзка с ръководителите на висшите съдилища. Нали по този начин? Те също са на върха на професионалната подчиненост!–Как ще коментирате препоръчаните промени в Наказателно-процесуален кодекс „ Рашков “, съгласно които полицията ще може да проверява, да арестува и да употребява СРС без глоба на прокурор?-Доцентът по наказателно-процесуално право и академични учител Бойко Рашков е съсловия над правната просветеност на министъра на правораздаването Крум Зарков. В случая ще се въздържа от коментар във връзка с законодателните му хрумвания, само че ще кажа две неща.Първо: Бойко Рашков е създател на обичания ми силогизъм, че парите от автомагистрала “Хемус “ били изтеглени от банка в чували от клошар, който незабавно по-късно починал.Второ: Предвид горното, евентуално Бойко Рашков е и създател на законодателната самодейност на партията си да се сътвори “Закон за дотъкмяване на откраднатата автомагистрала “, като нямаме данни дали като е измислил този закон е бил под влияние на избрани субстанции.В този смисъл той е от дълго време е надхвърлил измеренията на актуалното юридическо развиване на цивилизацията и го е извел до висините на божественото начало в правото!
-Адвокат Димитров, следихте ли многочасовия спор в парламентарната правна комисия за измененията в Закона за правосъдната власт, предложенията на министър Крум Зарков, на Демократична България и Политическа партия?-Разбира се, че не. Отдавна имам нетърпимост към лицемерието, нелепостта, незнанието и откровената нецензурност на множеството от така наречените национални избраници и министри. Имам и откровена злост към някои от тях, на които искрено им проличава, че нямат лична воля, а служат на подмолни играчи, които им диктуват дейностите. Такива са и настоящите артисти, за които ме питате.-Как ще коментирате някои от тях за така наречен следствие на основния прокурор, арбитър от Върховен съд да го проверява или пък проверяващ служител на реда?-С тези оферти на министъра на правораздаването за следствие на основния прокурор той показва няколко неща поотделно, а евентуално и дружно.Първо, правна неначетеност. Това е по този начин, тъй като очевидно не е осведомен с Решение № 11 от 23.07.2020 г, по конституционно дело № 15/2019 година на Конституционния съд на Република България.Това дело е формирано по искане на Министерския съвет на Република България за тълкуването на въпроса дали пълномощието на основния прокурор да реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори се разгръща и до съответната прокурорска активност. Тоест подчинени ли са всички прокурори на основния прокурор.-Обяснете разбираемо какво е постановил Конституционен съд, тъй като очевидно никой не схваща смисъла на решението.-КС постанови, че надзорът за правда, реализиран от основния прокурор, по никакъв метод не визира съответната прокурорската активност по покачване и поддържане на обвиняване. Означава, че никой по закон, в това число и основният прокурор, не може да диктува на редови прокурор по какъв начин да формира вътрешното си разбиране за виновността и отговорността на лицата, за това има ли осъществено незаконно действие и дали то е осъществено от обвинения. Тоест, прокурорите не са подчинени на основния прокурор. Същото важи и за съдиите. Те не са подчинени на ръководителя на Върховния съд. Нещо повече: прокурорите и съдиите не са подчинени и на административните си ръководители по места.Явно министърът на правораздаването, сходно на лицата с нулева правна просветеност, мисли, че институциите в правосъдната система са като подразделения на плод-зеленчукови магазини или месарници, които се подчиняват на шефа от централата, а прокурорите са като хамали, които без никаква мозъчна активност слушат шефа си къде да стоварят кашоните с храна.Горното значи още, че всеки прокурор може да проверява основния прокурор.Означава, че когато се прави следствие против основния прокурор, последният резервира ситуацията си на основен прокурор, само че придобива и ново качество – на разследвано разследвано лице.При едно такова състояние обвързване на основния прокурор е да понесе последствията от следствието през времето, до момента в който те не престават, в това число и ограничаването в практикуване на пълномощията му като подобен.-Искате да кажете, че министърът на правораздаването плюе на Конституционния съд?-Това е най-точното определение – плюе на Конституционен съд. Но плюе, в случай че е осведомен с решението и е схванал смисъла му. Ако това Решение не му е известно или му е известно, само че не схваща смисъла му, не би било заслужено да твърдим, че плюе на Конституционен съд, както казвате.Все отново, в случай че е осведомен с това решение на Конституционен съд, то Крум Зарков показва и жестоко пренебрежение към Министерския съвет. Това е тъй като Министерски съвет е попитал, а Конституционен съд е дал отговор към този момент на въпроса може ли основният прокурор да бъде разследван.Освен това, стартирам да мисля, че за министър Зарков Конституционният съд е хоремаг, а съдиите са кварталните му гости, чиито актове и дейности се лимитират до стените на пивницата!Представяте ли си какъв имидж построява пред света актуалният министър на правораздаването с това основаване на правила за следствие на основния прокурор, в случай че опция за такова следствие има?–Какво в действителност основава министърът на правораздаването? Какви правила плануват измененията в Наказателно процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт по отношение на следствието на основния прокурор?-Това е прелестен въпрос! Крум Зарков е основал един шедьовър на антиправото. Това е по този начин, тъй като с изключение на изцяло безсмислени и ненужни, заради казаното нагоре, измененията са лишени от всякаква правна и житейска логичност. В тях няма разсъдък, няма правна техника, няма поредност, няма идентични критерии.За да не съм необоснован, да преминем към съответните промени.Вероятно към този момент знаете, че измененията плануват арбитър с сан на висш да управлява следствието против основния прокурор. Тук подчертавам на думите “ръководи следствието “ и то ad hoc – при положение на потребност. Акцентирам на “ръководи следствието “, тъй като, като се изключи че такива текстове са противоконституционни, каквото е мнението на известни конституционалисти, самата смяна е потресваща.Това е по този начин, тъй като с изключение на основаването на новата правна фигура на “прокурора – арбитър “, не се плануват нужните съпътстващи промени.Разследването против основния прокурор за вероятно осъществено от него бъдещо закононарушение още веднъж ще се прави от чиновниците от Министерството на вътрешните работи, назначени на служба „ проверяващ служител на реда “. Тоест тук смяна няма.Явно никой от правния екип от светила в правото, с които министърът е разработвал законопроекта, не се е сетил да се сътвори още една нова правна фигура на “разследващия служител на реда – арбитър “, който да прави следствието също ad hoc, както “прокурора – арбитър “.Така в действителност би се постигнало без значение следствие, а не както в този момент то действително да се реализира от елементарен проверяващ, зависещ на всеки редови прокурор.И в този момент какво се получава – действителното следствие отново ще се прави от елементарен проверяващ служител на реда, зависещ на министъра на вътрешните работи, който служител на реда ще се управлява и от “прокурора – арбитър “.Тоест нещо, като на остарялата, раздрънкана таратайка да се инсталира най-мощният мотор и този талантлив инженер да се пробва да ни убеди, че това произведение ще работи, ще бъде записано и позволено да се движи по улиците.Но това не е всичко! “Прокурорът – арбитър “ ще е с стеснен мандат от две години. Ако следствието продължи повече от две години, то почналият следствието “прокурор – арбитър “ ще бъде заменен от различен подобен.–А на кой съд ще са подсъдни делата против основния прокурор?-Тук правила няма. Това значи, че ще са подсъдни на общите съдилища. Това пък значи, че в един възможен, предстоящ правосъден развой с обвиняем основният прокурор негов обвинител ще е арбитър, а съдията отново ще си е арбитър. Тоест сътрудници съдии ще съдят основния прокурор! Това по какъв начин Ви се коства?-Струва ми се, че е неуместно от правна позиция!–Ясно е, че тези промени ще отидат в кошчето за отпадък, само че пък най-малко могат да са основа за предоставяне на още по-невероятни житейски правни проблеми на студентите по право, с цел да се ревизира правното им мислене. Има и още нещо:Ако следваме логиката на министъра и прилагаме идентичен аршин, би следвало да се сътвори и опция за съдене на ръководителите на висшите съдилища.След като съгласно министъра прокурорите са подчинени на основния прокурор и не могат да го проверяват, то съдиите също са подчинени на ръководителя на Върховния касационен съд и също не могат да го съдят в случай че извърши закононарушение. Нали тъка?Защо тогава, по сходство на “прокурора – арбитър “, който ще проверява основния прокурор, да не се сътвори самостоятелен съдия ad hoc – при положение на потребност, който ще съди ръководителя на Върховен касационен съд? Той би могло да се избира от прокуратурата и да е “съдия – прокурор “, с цел да има прочут паритет с “прокурора – арбитър “, който ще проверява основния прокурор и да бъде също с мандат от две години.–Адвокат Димитров не мога да сдържа смеха си. Току-що разиграхте нещо нечувано…-Абсолютно сте прав, само че нечуваното нещо не съм го разиграл аз, а министърът на правораздаването. Той основава изключителни правни фигури по повод единствено на основния прокурор, без да ползва същата логичност във връзка с ръководителите на висшите съдилища. Нали по този начин? Те също са на върха на професионалната подчиненост!–Как ще коментирате препоръчаните промени в Наказателно-процесуален кодекс „ Рашков “, съгласно които полицията ще може да проверява, да арестува и да употребява СРС без глоба на прокурор?-Доцентът по наказателно-процесуално право и академични учител Бойко Рашков е съсловия над правната просветеност на министъра на правораздаването Крум Зарков. В случая ще се въздържа от коментар във връзка с законодателните му хрумвания, само че ще кажа две неща.Първо: Бойко Рашков е създател на обичания ми силогизъм, че парите от автомагистрала “Хемус “ били изтеглени от банка в чували от клошар, който незабавно по-късно починал.Второ: Предвид горното, евентуално Бойко Рашков е и създател на законодателната самодейност на партията си да се сътвори “Закон за дотъкмяване на откраднатата автомагистрала “, като нямаме данни дали като е измислил този закон е бил под влияние на избрани субстанции.В този смисъл той е от дълго време е надхвърлил измеренията на актуалното юридическо развиване на цивилизацията и го е извел до висините на божественото начало в правото!
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ